May 18, 2018, 10:14 PM

Кът в парка 

  Poetry » Landscape
306 0 0

КЪТ В ПАРКА

 

Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял!

 

Хвърчат от вятъра листата,
ошарват листния килим.
Възсторгва се във мен душата,
Денят ми е неповторим!

 

Край мен е циганското лято,
което има мека длан,
разпръсва  багрите богато
и разиграва свой "кан-кан"!

 

Блести край мине светлината.
Душата ми е Свобода!
Шурти и Сланцето в реката
и поздравява Есента!


  24.10.2011г. София

 

 

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??