КЪТ В ПАРКА

Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял!

Хвърчат от вятъра листата,
ошарват листния килим.
Възсторгва се във мен душата,
Денят ми е неповторим!

Край мен е циганското лято,
което има мека длан,
разпръсва  багрите богато
и разиграва свой "кан-кан"!

Блести край мине светлината.
Душата ми е Свобода!
Шурти и Сланцето в реката
и поздравява Есента!

  24.10.2011г. София