rudin (Иван Христов)
858 1444
20 мая 2011 г., 09:58

Кът за теб 

  Поэзия » Другая
637 0 7

В пролуки на горски дъбрави,

в пътеки на плахи сърни

аз своята обич забравих -

забравата в мене кълни.

 

Не искам, не искам пощада

от тебе, живот мой любим,

изпълнен с тръпчива наслада

и чезнещ далеч, като дим.

 

На мене ми стига, да зная,

че някъде там, под върха,

полегнала, мойта Даная

ме чака да стопля с дъха.

 

Дори той да бъде последен

в житейския виещ се път,

пред поглед изстиващо-леден

духът ми за теб пази кът.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??