Кът за теб
В пролуки на горски дъбрави,
в пътеки на плахи сърни
аз своята обич забравих -
забравата в мене кълни.
Не искам, не искам пощада
от тебе, живот мой любим,
изпълнен с тръпчива наслада
и чезнещ далеч, като дим.
На мене ми стига, да зная,
че някъде там, под върха,
полегнала, мойта Даная
ме чака да стопля с дъха.
Дори той да бъде последен
в житейския виещ се път,
пред поглед изстиващо-леден
духът ми за теб пази кът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
