В пролуки на горски дъбрави,
в пътеки на плахи сърни
аз своята обич забравих -
забравата в мене кълни.
Не искам, не искам пощада
от тебе, живот мой любим,
изпълнен с тръпчива наслада
и чезнещ далеч, като дим.
На мене ми стига, да зная,
че някъде там, под върха,
полегнала, мойта Даная
ме чака да стопля с дъха.
Дори той да бъде последен
в житейския виещ се път,
пред поглед изстиващо-леден
духът ми за теб пази кът.
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
