В пролуки на горски дъбрави,
в пътеки на плахи сърни
аз своята обич забравих -
забравата в мене кълни.
Не искам, не искам пощада
от тебе, живот мой любим,
изпълнен с тръпчива наслада
и чезнещ далеч, като дим.
На мене ми стига, да зная,
че някъде там, под върха,
полегнала, мойта Даная
ме чака да стопля с дъха. ...