La Cinquième saison
Обичам като пролет.
Без подробности.
Без "може би".
Без страх.
И без "защото".
Мъглите гоня и от всички облаци
си правя нежност. Пухкава и кротка.
Обичам като лято. Като мълния.
Под прага влизам. Крия се във чашата.
За теб ще бъда онова безсъние,
което прави бурята безстрашна.
Обичам като есен. Като минало,
затворено в кутийка. И забравено.
Обичам като виното изстинало
от спомени и викове сподавени.
Обичам като зима. Като вятъра.
И шепна много тихо през комините.
За другите съм чужда.
Непозната.
Но не за теб.
Пред теб си имам име.
И крия се уплашено сред клоните.
Сънувам дъжд.
Ни дума не изричам.
Превръщам се във петия сезон.
Защото ти ме учиш да обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
