La Terra dei Girasoli
По пътя днес видях те аз стократно,
лицето ти се рееше навред...
Прелитах покрай теб и пак обратно
те виждах светеща във всеки слънчоглед.
Златисти вятърът понасяше косите ти,
към слънцето обръщаха се те,
очите ми съзряваха очите ти,
усмихващи ми се като дете.
Как исках да зарина длани,
крака и тяло, и душа
в твойте лъчи златоткани,
в тебе - слънчогледова земя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвете Все права защищены
