По пътя днес видях те аз стократно,
лицето ти се рееше навред...
Прелитах покрай теб и пак обратно
те виждах светеща във всеки слънчоглед.
Златисти вятърът понасяше косите ти,
към слънцето обръщаха се те,
очите ми съзряваха очите ти,
усмихващи ми се като дете.
Как исках да зарина длани,
крака и тяло, и душа
в твойте лъчи златоткани,
в тебе - слънчогледова земя!