По пътя днес видях те аз стократно,
лицето ти се рееше навред...
Прелитах покрай теб и пак обратно
те виждах светеща във всеки слънчоглед.
Златисти вятърът понасяше косите ти,
към слънцето обръщаха се те,
очите ми съзряваха очите ти,
усмихващи ми се като дете.
Как исках да зарина длани,
крака и тяло, и душа
в твойте лъчи златоткани,
в тебе - слънчогледова земя!
© Цвете All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
