Лабиринт
Любов. Само теб обичах, обичам, ще обичам.
Забравям сред толкова много страдания
красотата на това усещане, което бе ме обзело
и затварям се в лабиринта на чувствата.
Страдам. Не мога да те имам
и навярно никога не ще те имам,
но питам се: Бил ли си въобще някога мой?
Любов - нима съществува тази заблуда?
Лудост. Не мога да опиша
състоянието на душата си. Забрава.
Навярно спомен, предизвикваш усмивка, ...