31.10.2008 г., 22:10

Лабиринт

794 1 0

Лабиринт

 

Любов. Само теб обичах, обичам, ще обичам.

Забравям сред толкова много страдания

красотата на това усещане, което бе ме обзело

и затварям се в лабиринта на чувствата.

 

Страдам. Не мога да те имам

и навярно никога не ще те имам,

но питам се: Бил ли си въобще някога мой?

Любов - нима съществува тази заблуда?

 

Лудост. Не мога да опиша

състоянието на душата си. Забрава.

Навярно спомен, предизвикваш усмивка,

за тебе съм само. Боли.

 

Въздишка. Седя сред мрака и пиша.

Не знам, успявам ли да предам самотата,

която изяжда душата ми. Изнасилвам думите,

депресирам съзнанието, потъвам в бездната...

 

Мъгла. Очите ми не различават чувствата,

болка във сърцето ми пулсира,

"любов"-та от съзнанието се изтрива

и в забравата потъва. Изчезвам.

 

Загубих се. Забравих пътя към реалността.

Превърнах се в статуя. Любовта, самотата...

Всичко се разпадна. Плача. Обикалям в лабиринта.

Изчезвам. Разлагам се в пустотата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...