В живот по баналната схема,
на принципа, трябва, не трябва,
подвластен на тежка дилема
човекът сами се ограбва.

Впрегнат във някакви норми,
поведение, чест и морал
облечен в измислени форми,
достоен, кумир, идеал.

Сляпо преследва този модел,
като дивеч във мрака, без ориентир
търси посока, но липсва му цел
в клопката хванат от своя синджир.

По избор в това изтезание
сам пътеката той си намира
за болка и нелепо страдание
за жалост, след време разбира.

Че в малките, прости неща
е магията в този живот
със дух и сърце, без правила,
едничкият шанс е любов.

Тя е утро с усмивка пробудено,
стръкче цвят с реверанс подарен,
тя е радост от време негубено
за духът в свобода устремен.

И въздухът, който да диша,
светлината по пътя напред,
от Бога му дадени свише
със право да бъде човек.