16.06.2016 г., 18:18

Лабиринт

828 0 1

В живот по баналната схема,
на принципа, трябва, не трябва,
подвластен на тежка дилема
човекът сами се ограбва.

Впрегнат във някакви норми,
поведение, чест и морал
облечен в измислени форми,
достоен, кумир, идеал.

Сляпо преследва този модел,
като дивеч във мрака, без ориентир
търси посока, но липсва му цел
в клопката хванат от своя синджир.

По избор в това изтезание
сам пътеката той си намира
за болка и нелепо страдание
за жалост, след време разбира.

Че в малките, прости неща
е магията в този живот
със дух и сърце, без правила,
едничкият шанс е любов.

Тя е утро с усмивка пробудено,
стръкче цвят с реверанс подарен,
тя е радост от време негубено
за духът в свобода устремен.

И въздухът, който да диша,
светлината по пътя напред,
от Бога му дадени свише
със право да бъде човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....