Лабиринт
В живот по баналната схема,
на принципа, трябва, не трябва,
подвластен на тежка дилема
човекът сами се ограбва.
Впрегнат във някакви норми,
поведение, чест и морал
облечен в измислени форми,
достоен, кумир, идеал.
Сляпо преследва този модел,
като дивеч във мрака, без ориентир
търси посока, но липсва му цел
в клопката хванат от своя синджир.
По избор в това изтезание
сам пътеката той си намира
за болка и нелепо страдание
за жалост, след време разбира.
Че в малките, прости неща
е магията в този живот
със дух и сърце, без правила,
едничкият шанс е любов.
Тя е утро с усмивка пробудено,
стръкче цвят с реверанс подарен,
тя е радост от време негубено
за духът в свобода устремен.
И въздухът, който да диша,
светлината по пътя напред,
от Бога му дадени свише
със право да бъде човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени