Лабиринт на мрака

21 июн. 2011 г., 14:49

Поэзия » Любовная

522 0 3

Без очите ти светът потъва в мрачна бездна,

без гласа ти тишината я отвеждат на бесило,

без ръцете ти загубих усет към доброто,

без целувките ти съм изоставена в пустиня.

Времето спря, когато те видях, чух и докоснах.

Всичко беше толкова истинско, че въздухът дишаше,

водата се изпиваше до капка и се възпламеняваше,

огънят гореше, пареше и багреше с червено синевата.

Сега в секундата на моето дихание, отпиване и тлеене,

съм най-сама на света, без теб отдавна изхвърлена,

в затвор на мрака с болката зловеща се прегръщам,

сама с прекрасния, безмълвен, непонятно-нежен спомен.

Между стени от измамни сияния на нощ мъглива,

затворена в лабиринт на мисли безсмислени в неразбория,

за мен времето е спряло, вледенено в зловещи покои,

само сълзи се изливат и тежко ме стягат в окови.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-06-23T23:37:33+03:00

Никога не можеш да бъдеш сама, ако носиш такива думи в сърцето си...
elenasim1 (Елeна)

2011-06-21T15:51:33+03:00

!!!
gudel4e (Дияна)

2011-06-21T15:49:55+03:00

Красиво е и нежно !

"без ръцете ти загубих усет към доброто,
без целувките ти съм изоставена в пустиня"

Поздрав.