Лабиринт на мрака
Без очите ти светът потъва в мрачна бездна,
без гласа ти тишината я отвеждат на бесило,
без ръцете ти загубих усет към доброто,
без целувките ти съм изоставена в пустиня.
Времето спря, когато те видях, чух и докоснах.
Всичко беше толкова истинско, че въздухът дишаше,
водата се изпиваше до капка и се възпламеняваше,
огънят гореше, пареше и багреше с червено синевата.
Сега в секундата на моето дихание, отпиване и тлеене,
съм най-сама на света, без теб отдавна изхвърлена,
в затвор на мрака с болката зловеща се прегръщам,
сама с прекрасния, безмълвен, непонятно-нежен спомен.
Между стени от измамни сияния на нощ мъглива,
затворена в лабиринт на мисли безсмислени в неразбория,
за мен времето е спряло, вледенено в зловещи покои,
само сълзи се изливат и тежко ме стягат в окови.
© Ирена Дочева All rights reserved.
