21 окт. 2006 г., 21:11

Лабиринт от чувства 

  Поэзия
669 0 10

Като пленница на страшно заклинание,

сърцето мое в стъклено кълбо държиш,

крадеш от мен вяра, разум и съзнание

и живота ми спокоен искаш да смутиш.

В лабиринт от чувства тайно ме въвлече,

разбуди и забравената ми първичност

да спя спокойно нощем аз не мога вече,

изгаряш страстно заспалата ми личност.

Изгубена се лутам, пътят не намирам

сякаш е направен без изход той за мен,

чувствата в него ме карат да не виждам,

а страшно заклинание държи ме в плен!

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??