Лабиринт от чувства
Като пленница на страшно заклинание,
сърцето мое в стъклено кълбо държиш,
крадеш от мен вяра, разум и съзнание
и живота ми спокоен искаш да смутиш.
В лабиринт от чувства тайно ме въвлече,
разбуди и забравената ми първичност
да спя спокойно нощем аз не мога вече,
изгаряш страстно заспалата ми личност.
Изгубена се лутам, пътят не намирам
сякаш е направен без изход той за мен,
чувствата в него ме карат да не виждам,
а страшно заклинание държи ме в плен!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
поздрав и усмивка ;
