Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
20 нояб. 2010 г., 22:20

Lady G 

  Поэзия » Любовная
957 0 18

Тя има очи като опиум:

удрят направо в мозъка.

Всяка доза поглед е топла

и подкосява.

Колкото

до други подробности, моля, не питайте.

Изобщо.

Коса, чело, нос, устни, брадичка... и още

надолу - всичко останало - считайте,

че е най-доброто. Simply the best.

Нямам мерило, но казвам честно.

Та кой има мерило

за Слънцето? То е едно.

(И самò е сътворило

всяко свое тъмно петно.)

... Тя свети отвътре навън

(както, всъщност, би трябвало,

но при хората рядко се случва).

Тъй ослепителна! Дяволски!

Приказка... щастие... сън...

 

Тя обича

Миряна Башева

и прилича

на нея даже:

хем строго отвесна,

хем непокорно лъкатушна

(като тази песен,

която тя ми подшушна).

Не, няма да я видите

да пише стихове,

но пък тя ги привлича

като тореадор - бикове:

танцува с тях момичето

и прелестно триумфира.

Т. е. тя е кумирът

на поета.

И нежно, по женски, по своему

дърпа поета нагоре, нагоре

към себе си,

към своята полетност.

И вече не тя е тореадорът,

а той - висок, тънкострунен, прелестен.

 

Тя има рамо като възглавница.

Мойта надежда лежа върху нея.

Там е уютно до сълзи! Не смея

дори да мечтая за по-тънка граница

между Аз и Тя.

Щом спрях да летя,

се върнах в гнездото ù

да се лекувам.

А тя бе листото,

което бленувах:

то даваше сянка и свежест, и смисъл,

и вярата, че за живот съм орисан.

 

Тя е...

като първа глътка въздух.

И като последна серенада.

Не пише удивителни излишно.

Сърцето ù е тъй многоклавишно...

Със нея светлината влиза в Ада.

Тя е награда.

Не годишна,

а изстрадана.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Смиф - муза
  • невероятна муза.
  • Таня... благодаря. Безкрайно! Коментарът ти е ценен подарък.

    И на вас благодаря, Стенли, Галя и Фери.
  • "Тя има рамо като възглавница.

    Мойта надежда лежа върху нея.

    Там е уютно до сълзи! Не смея

    дори да мечтая за по-тънка граница

    между Аз и Тя."

    Цялото стихотворение е просто чиста красота и емоция. Финалът е трогателен. Ех, откога не бях чела твоите прекрасни мисли, добре, че те зърнах, за да се подсетя. В потока от произведения в сайта губя точно любимите си.
    Поздрави и все така вдъхновен бъди!


  • Смиф,поезията ти е препарираща...Поздрав!
  • Много красиво и много интересно. Различно от всичко, което съм чела досега.
    Поздрав!
  • Благодаря ви, приятели, че открихте красота в това стихотворение!
  • Хубаво!
  • Хубаво е, когато имаш къде да се завърнеш! А когато е гнездо, е топло!
    Благодаря!
  • Много слънчево - чак заслепително...!!!
    "Та кой има мерило
    за Слънцето? То е едно.
    (И самò е сътворило
    всяко свое тъмно петно.)
    ... Тя свети отвътре навън
    (както, всъщност, би трябвало,
    но при хората рядко се случва).
    Тъй ослепителна! Дяволски!
    Приказка... щастие... сън..."
  • Красиво, оригинално, ненапудрено и толкова истинско, колкото и докосващо читателя! Искрени поздрави, Вал!
  • Прекрасна е!
  • Поздравления! Харесах!
  • чудесен стих!
  • хареса ми
  • ... Тя свети отвътре навън

    (както, всъщност, би трябвало,

    но при хората рядко се случва).

    Чудно!
  • Ти си награда! Поздрав!
  • красив!
Предложения
: ??:??