Lady G
Тя има очи като опиум:
удрят направо в мозъка.
Всяка доза поглед е топла
и подкосява.
Колкото
до други подробности, моля, не питайте.
Изобщо.
Коса, чело, нос, устни, брадичка... и още
надолу - всичко останало - считайте,
че е най-доброто. Simply the best.
Нямам мерило, но казвам честно.
Та кой има мерило
за Слънцето? То е едно.
(И самò е сътворило
всяко свое тъмно петно.)
... Тя свети отвътре навън
(както, всъщност, би трябвало,
но при хората рядко се случва).
Тъй ослепителна! Дяволски!
Приказка... щастие... сън...
Тя обича
Миряна Башева
и прилича
на нея даже:
хем строго отвесна,
хем непокорно лъкатушна
(като тази песен,
която тя ми подшушна).
Не, няма да я видите
да пише стихове,
но пък тя ги привлича
като тореадор - бикове:
танцува с тях момичето
и прелестно триумфира.
Т. е. тя е кумирът
на поета.
И нежно, по женски, по своему
дърпа поета нагоре, нагоре
към себе си,
към своята полетност.
И вече не тя е тореадорът,
а той - висок, тънкострунен, прелестен.
Тя има рамо като възглавница.
Мойта надежда лежа върху нея.
Там е уютно до сълзи! Не смея
дори да мечтая за по-тънка граница
между Аз и Тя.
Щом спрях да летя,
се върнах в гнездото ù
да се лекувам.
А тя бе листото,
което бленувах:
то даваше сянка и свежест, и смисъл,
и вярата, че за живот съм орисан.
Тя е...
като първа глътка въздух.
И като последна серенада.
Не пише удивителни излишно.
Сърцето ù е тъй многоклавишно...
Със нея светлината влиза в Ада.
Тя е награда.
Не годишна,
а изстрадана.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
