29 окт. 2020 г., 16:22

Лакей

642 0 1

Слуга с лаврея в дворец,

лакея се поклаща важно.

Поклон,

заучен жест и фрази,

това професия е сложна.

Придворните му ръкопляскат,

а краля кима уклончиво.

Лакей е 

авторитет,

не снажен,

но напет.

Поклоните са част от етикета,

не трябва да се бърза,

да си искрен,

дори да си притворен

е предимство,

а подмолен-

чест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,бъдете здрави,приятен ден! Следващите думи са на Христо Смирненски. Те са от последната страница в неговия бележник и са написани малко преди смъртта му. Макар и казани по конкретен повод, те са общовалидни - и за времето, и за хората. Съизмерими са с "Приказка за стълбата", с "Приказка за честта" ("На гости у Дявола".
    Лакеи!
    Лакеи!
    Мръсни лакейчета!
    Аристократични блюдолизчета!
    Напред, лакеи - бъдещето!
    Бъдещето е ваше!
    О, мили, мазни, грациозни, тънкоманиерни!
    Високохудожествени лакейченца!
    Лакеюшки! Лакейчонки!
    Ла - ла - ла! Ла - ла - ла! Лакейченченчета!
    Лакейове! Лакеища!
    Лакееееиии!
    Лакеиииии
    Това е. Всичко е казано - безпощадно ясно и точно. С много болка.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...