1 сент. 2015 г., 00:18

Лакомници

914 1 6

Днес Мецанчо и Мецанка,
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина
да откраднат мед в комбина.

Тихо те ще се промъкнат
в кошерите за да бръкнат.
Да си хапнат пита сладка,
пълна с еликсир-загадка.

Що ли слагат там пчелите
та за мечките магнит е?-
прахче цветно от липата,
лъч от слънце за позлата,
стръкче нежност като свила,
росна капка заискрила,
аромата на цветята...
сладост - чудо на земята.

Тъй мечтаеха си дружно
но забравиха, ненужно,
че медецът сладък има
стража, що го пази зримо.

Лакомниците решиха,
лапи смело натопиха
в кошерите без покана
и... стана тя каквато стана.

Бръмнаха пчелите шумно,
зажужаха най-безумно.
Облак цял стрели наточи
и към двама се насочи

Малеее, колко са жестоки,
тез пчелички жълтооки,
на крадците не простиха
и жилата в тях забиха.

 

Художник: Михаела Фенерева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Който чужда пита пипа,
    остро жило ще опита!
    Поздравче!
  • Мама Меца е виновна,че децата ги боли
    трябваше да ги подготви да търгуват със пчели.
    По букет цветя на кошер, със усмивка за късмет
    и пчелите доброволно ще им подарят медец...

    Аплодисменти и от мен,Таничка!
  • Благодаря на всички, които се спират тук.
    Радвам се, че много хора пазят детското в душите си, щом се усмихват на тези стихчета!
  • Поздрав, Таня, за чудесното стихотворение!Само хората с големи сърца
    пишат така чудесно за деца1 Бъди благословена!
  • Таня..., - вълшебница си..., стиховете ти са ЕЛЕКСИР...!!! Малко по-прекали с пунктоацията...!!!
    "Що ли слагат там пчелите
    та за мечките магнит е...
    прахче цветно от липата,
    лъч от слънце за позлата,
    стръкче нежност като свила,
    росна капка заискрила,
    аромата на цветята...
    сладост - чудо на земята."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...