Sep 1, 2015, 12:18 AM

Лакомници

909 1 6

Днес Мецанчо и Мецанка,
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина
да откраднат мед в комбина.

Тихо те ще се промъкнат
в кошерите за да бръкнат.
Да си хапнат пита сладка,
пълна с еликсир-загадка.

Що ли слагат там пчелите
та за мечките магнит е?-
прахче цветно от липата,
лъч от слънце за позлата,
стръкче нежност като свила,
росна капка заискрила,
аромата на цветята...
сладост - чудо на земята.

Тъй мечтаеха си дружно
но забравиха, ненужно,
че медецът сладък има
стража, що го пази зримо.

Лакомниците решиха,
лапи смело натопиха
в кошерите без покана
и... стана тя каквато стана.

Бръмнаха пчелите шумно,
зажужаха най-безумно.
Облак цял стрели наточи
и към двама се насочи

Малеее, колко са жестоки,
тез пчелички жълтооки,
на крадците не простиха
и жилата в тях забиха.

 

Художник: Михаела Фенерева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Който чужда пита пипа,
    остро жило ще опита!
    Поздравче!
  • Мама Меца е виновна,че децата ги боли
    трябваше да ги подготви да търгуват със пчели.
    По букет цветя на кошер, със усмивка за късмет
    и пчелите доброволно ще им подарят медец...

    Аплодисменти и от мен,Таничка!
  • Благодаря на всички, които се спират тук.
    Радвам се, че много хора пазят детското в душите си, щом се усмихват на тези стихчета!
  • Поздрав, Таня, за чудесното стихотворение!Само хората с големи сърца
    пишат така чудесно за деца1 Бъди благословена!
  • Таня..., - вълшебница си..., стиховете ти са ЕЛЕКСИР...!!! Малко по-прекали с пунктоацията...!!!
    "Що ли слагат там пчелите
    та за мечките магнит е...
    прахче цветно от липата,
    лъч от слънце за позлата,
    стръкче нежност като свила,
    росна капка заискрила,
    аромата на цветята...
    сладост - чудо на земята."

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...