Лампата премигва уморено
Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.
Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката, от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!
Сега, потъва и нощта в зелено,
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна.
С това ще те запомня аз - с зелено,
ще те запомня също и със любовта.
Лампата премигва уморено,
а аз пътувам вече...
към зелената луна!
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.
Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката, от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!
Сега, потъва и нощта в зелено,
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна.
С това ще те запомня аз - с зелено,
ще те запомня също и със любовта.
Лампата премигва уморено,
а аз пътувам вече...
към зелената луна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Деянова Все права защищены
