Лампата премигва уморено

21 jul 2007, 11:57

Poesía

687 0 2

Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.

Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката, от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!

Сега, потъва и нощта в зелено,
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна.

С това ще те запомня аз - с зелено,
ще те запомня също и със любовта.
Лампата премигва уморено,
а аз пътувам вече...
към зелената луна!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Aneta_kz (Анета)

2007-07-21T17:47:51+03:00

Зелено и свежо стихче!
Поздрави!
sailor1 (Морякът)

2007-07-21T16:50:55+03:00

Интересна атмосфера си създала! Харесва ми... Едни търсят сините очи, за да видят в тях небето, вълните... Други - бездънността на нощта и тъгата, пропастта на любовта в черните очи ... Много ми хареса написаното тук!