в памет на Блага Димитрова 

На светли пируети пада лавината на твоите коси...

Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си 

толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!

Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх 

с който красотата твоя да ни дари и миг любов?

Смъртта в мига на воя и белотата от бял покров

над дните ти стовари силата на жажда за живот!

Остават дирите ти стари,зазидани в любовен свод...