Aug 8, 2024, 2:56 PM  

Лавина

  Poetry
404 0 0

 

              в памет на Блага Димитрова 

 

На светли пируети пада лавината на твоите коси...

Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си 

 

толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!

Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх 

 

с който красотата твоя да ни дари и миг любов?

Смъртта в мига на воя и белотата от бял покров

 

над дните ти стовари силата на жажда за живот!

Остават дирите ти стари,зазидани в любовен свод...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...