koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
19 окт. 2017 г., 11:00  

Лавиране сред облаците 

  Поэзия » Другая
729 3 12

Във шепите на гърбав вятър

излитам вече без криле.

А там – в небесния театър,

си пуши Господ наргиле.

 

Небето сякаш слиза долу

и сяда на земята то.

И свири вятърът на голо

на жълто есенно листо.

 

И облаците с него слизат

и хукват с мене по пръстта.

И сладичко тревата ближат, 

израснала през пролетта.

 

А мене вятърът ме носи

по туй разрошено поле.

И тъй животът на откоси

изхвърля ме и без криле.

 

Но аз сред облаците сиви

налучквам верния си път.

И в дните ми – сега и диви,

опазвам още свойта плът.

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??