Във шепите на гърбав вятър
излитам вече без криле.
А там – в небесния театър,
си пуши Господ наргиле.
Небето сякаш слиза долу
и сяда на земята то.
И свири вятърът на голо
на жълто есенно листо.
И облаците с него слизат
и хукват с мене по пръстта.
И сладичко тревата ближат,
израснала през пролетта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.