koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
19.10.2017 г., 11:00 ч.  

Лавиране сред облаците 

  Поезия » Друга
654 3 13

Във шепите на гърбав вятър

излитам вече без криле.

А там – в небесния театър,

си пуши Господ наргиле.

 

Небето сякаш слиза долу

и сяда на земята то.

И свири вятърът на голо

на жълто есенно листо.

 

И облаците с него слизат

и хукват с мене по пръстта.

И сладичко тревата ближат, 

израснала през пролетта.

 

А мене вятърът ме носи

по туй разрошено поле.

И тъй животът на откоси

изхвърля ме и без криле.

 

Но аз сред облаците сиви

налучквам верния си път.

И в дните ми – сега и диви,

опазвам още свойта плът.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??