27 дек. 2007 г., 12:24

Лед

910 0 11
В моята река от огън,
тайничко си скрила кубче лед,
тайничко зазидан е - ти можеш,
да откриеш в мене най-чувствителния ред.

"Че ледът от огъня топи се" -
нещо в тебе ще се възмути,
добре, зарязвай ме, иди си,
но, ако ми вярваш, си мълчи.
Помни ме, докато светът се свърши,
човекът няма да намери лед,
който с топлина прекършен
да може във ръце да бъде взет.
Ледът е лед и ние всички
ще се опитваме да го топим
и унесени във туй излишно,
самите нас ще разрушим.
Защото всеки лед е нещо
много повече от теб и мен,
всеки лед добре усетен
остава цял живот студен.
От него куб добре поставен,
на зной от слънчеви лъчи,
не би могъл да се разтапя -
може само да се изстуди.
Ледът не се превръща в огън също,
друг лед щом го доближи,
няма нищо по-логично,
ледът със лед не се топи...

... А в моето сърце, река от огън,
да бъде студ вовеки съм проклет.
Но душата ми изгаря от надежда,

че някога ще стоплиш този лед...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Защото всеки лед е нещо
    много повече от теб и мен,"

    Позволи ми да не се съглася...Защото няма повече от теб.Нито от мен.Всичко,което имаме е вътре в нас!И огъня...и кубчетата лед!
  • "Ледът не се превръща в огън също,друг лед щом го доближи,няма нищо по-логично,ледът със лед не се топи..."-Мн интересно
  • Валери!!! Много си добър, човече... Браво!
  • Я, как ме разкри...
  • "А когато ледът се стопи
    мойта чаша е все по-кристална,
    все по-дълго ме гледаш ти,
    и нощта е все по-реална..."

    Ползвай леда само за да охладиш питието си...
    Това ти пожелавам!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...