27.12.2007 г., 12:24

Лед

911 0 11
В моята река от огън,
тайничко си скрила кубче лед,
тайничко зазидан е - ти можеш,
да откриеш в мене най-чувствителния ред.

"Че ледът от огъня топи се" -
нещо в тебе ще се възмути,
добре, зарязвай ме, иди си,
но, ако ми вярваш, си мълчи.
Помни ме, докато светът се свърши,
човекът няма да намери лед,
който с топлина прекършен
да може във ръце да бъде взет.
Ледът е лед и ние всички
ще се опитваме да го топим
и унесени във туй излишно,
самите нас ще разрушим.
Защото всеки лед е нещо
много повече от теб и мен,
всеки лед добре усетен
остава цял живот студен.
От него куб добре поставен,
на зной от слънчеви лъчи,
не би могъл да се разтапя -
може само да се изстуди.
Ледът не се превръща в огън също,
друг лед щом го доближи,
няма нищо по-логично,
ледът със лед не се топи...

... А в моето сърце, река от огън,
да бъде студ вовеки съм проклет.
Но душата ми изгаря от надежда,

че някога ще стоплиш този лед...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Защото всеки лед е нещо
    много повече от теб и мен,"

    Позволи ми да не се съглася...Защото няма повече от теб.Нито от мен.Всичко,което имаме е вътре в нас!И огъня...и кубчетата лед!
  • "Ледът не се превръща в огън също,друг лед щом го доближи,няма нищо по-логично,ледът със лед не се топи..."-Мн интересно
  • Валери!!! Много си добър, човече... Браво!
  • Я, как ме разкри...
  • "А когато ледът се стопи
    мойта чаша е все по-кристална,
    все по-дълго ме гледаш ти,
    и нощта е все по-реална..."

    Ползвай леда само за да охладиш питието си...
    Това ти пожелавам!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...