Лед
В моята река от огън,
тайничко си скрила кубче лед,
тайничко зазидан е - ти можеш,
да откриеш в мене най-чувствителния ред.
"Че ледът от огъня топи се" -
нещо в тебе ще се възмути,
добре, зарязвай ме, иди си,
но, ако ми вярваш, си мълчи.
Помни ме, докато светът се свърши,
човекът няма да намери лед,
който с топлина прекършен
да може във ръце да бъде взет.
Ледът е лед и ние всички
ще се опитваме да го топим
и унесени във туй излишно,
самите нас ще разрушим.
Защото всеки лед е нещо
много повече от теб и мен,
всеки лед добре усетен
остава цял живот студен.
От него куб добре поставен,
на зной от слънчеви лъчи,
не би могъл да се разтапя -
може само да се изстуди.
Ледът не се превръща в огън също,
друг лед щом го доближи,
няма нищо по-логично,
ледът със лед не се топи...
... А в моето сърце, река от огън,
да бъде студ вовеки съм проклет.
Но душата ми изгаря от надежда,
тайничко си скрила кубче лед,
тайничко зазидан е - ти можеш,
да откриеш в мене най-чувствителния ред.
"Че ледът от огъня топи се" -
нещо в тебе ще се възмути,
добре, зарязвай ме, иди си,
но, ако ми вярваш, си мълчи.
Помни ме, докато светът се свърши,
човекът няма да намери лед,
който с топлина прекършен
да може във ръце да бъде взет.
Ледът е лед и ние всички
ще се опитваме да го топим
и унесени във туй излишно,
самите нас ще разрушим.
Защото всеки лед е нещо
много повече от теб и мен,
всеки лед добре усетен
остава цял живот студен.
От него куб добре поставен,
на зной от слънчеви лъчи,
не би могъл да се разтапя -
може само да се изстуди.
Ледът не се превръща в огън също,
друг лед щом го доближи,
няма нищо по-логично,
ледът със лед не се топи...
... А в моето сърце, река от огън,
да бъде студ вовеки съм проклет.
Но душата ми изгаря от надежда,
че някога ще стоплиш този лед...
© Валери Шуманов All rights reserved.
