Лед във огън
Ти искаш мен да притежаваш
и моята душа.
Ти искаш сянка да ти бъда,
дори да няма светлина.
Когато е безветрено,
да бъда морски бриз за теб.
Птица ако сутрин не запее,
да ти припявам любимия куплет.
Ти искаш пролет да цъфти във зима
и слънце да те гали през нощта.
Искаш огън да гори,
а във него да танцуват капчици роса.
Стига вече! Не искай -
в мене жaравата не тлей.
Не мога да поема риска
сърце от лед във огън да живей.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Стефанова Все права защищены
