Ти искаш мен да притежаваш
и моята душа.
Ти искаш сянка да ти бъда,
дори да няма светлина.
Когато е безветрено,
да бъда морски бриз за теб.
Птица ако сутрин не запее,
да ти припявам любимия куплет.
Ти искаш пролет да цъфти във зима
и слънце да те гали през нощта.
Искаш огън да гори,
а във него да танцуват капчици роса.
Стига вече! Не искай -
в мене жaравата не тлей.
Не мога да поема риска
сърце от лед във огън да живей.
© Зорница Стефанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
