Ледените кули
(приземяване)
Мечти редиш големи
и се кичиш с искрящи диадеми.
Мечтите май са ледени парчета
и са за елементарните зверчета.
Ледените кули
на житейски вятър подложи,
нека той да ги обрули
и ще блеснат техните лъжи!
Най-добре се ходи по земята
макар покрита със стъкла,
от парчета на суетата
туй ще откриеш ти сама!
Мечтай за бъдеще ти светло,
за дом, съпруг и старини.
Кули не си издигай непотребни,
падането от тях силничко боли!
Силите си щом узнаеш,
мечтите впрягай спрямо тях.
Тъй и в тъмно няма да се маеш,
витаенето в облаци си е смях!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
падането от тях силничко боли!"
Много ми харесаха стиховете ти. 6 от мен.