Nov 28, 2008, 11:06 PM

Ледените кули

794 0 4
 

 

Ледените  кули

  (приземяване)

 

 

Мечти  редиш    големи

и се кичиш с искрящи диадеми.

Мечтите май са ледени парчета

и са за елементарните зверчета.

 

Ледените кули

на житейски  вятър  подложи,

нека той да ги обрули

и  ще  блеснат  техните  лъжи!

 

Най-добре  се  ходи  по земята

макар  покрита  със  стъкла,

от  парчета  на суетата

туй  ще  откриеш  ти  сама!

 

Мечтай  за  бъдеще  ти  светло,

за  дом,  съпруг и  старини.

Кули  не си  издигай  непотребни,

падането  от  тях  силничко  боли!

 

Силите  си  щом  узнаеш,

мечтите  впрягай  спрямо  тях.

Тъй и  в тъмно  няма  да  се  маеш,

витаенето в облаци си е  смях!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Кули не си издигай непотребни,

    падането от тях силничко боли!"
    Много ми харесаха стиховете ти. 6 от мен.
  • Пещерски - ако се приземим - как ще мечтаем?Аз обичам да мечтая!
    Поздрав!
  • Хей, Петре голям провокатор си!
    Кулите са високи,ледени,хлъзгави...
    Макар витаенето в облаците да е смях,
    аз предпочитам да опитам,нищо че от
    това силничко боли! Та нали за това
    са мечтите!
    Поздравления за стиха! ))))))

  • Много е хубаво Пепи!
    Но кулите може да се залепят, стига да не ги запояваш, защото от топлото ще се стопят и изпарят!
    Поздравче!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...