Ледените кули
Ледените кули
(приземяване)
Мечти редиш големи
и се кичиш с искрящи диадеми.
Мечтите май са ледени парчета
и са за елементарните зверчета.
Ледените кули
на житейски вятър подложи,
нека той да ги обрули
и ще блеснат техните лъжи!
Най-добре се ходи по земята
макар покрита със стъкла,
от парчета на суетата
туй ще откриеш ти сама!
Мечтай за бъдеще ти светло,
за дом, съпруг и старини.
Кули не си издигай непотребни,
падането от тях силничко боли!
Силите си щом узнаеш,
мечтите впрягай спрямо тях.
Тъй и в тъмно няма да се маеш,
витаенето в облаци си е смях!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пещерски - ако се приземим - как ще мечтаем?Аз обичам да мечтая!
Поздрав! -
Хей, Петре голям провокатор си!
Кулите са високи,ледени,хлъзгави...
Макар витаенето в облаците да е смях,
аз предпочитам да опитам,нищо че от
това силничко боли! Та нали за това
са мечтите!
Поздравления за стиха! ))))))
-
Много е хубаво Пепи!
Но кулите може да се залепят, стига да не ги запояваш, защото от топлото ще се стопят и изпарят!
Поздравче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
падането от тях силничко боли!"
Много ми харесаха стиховете ти. 6 от мен.