28.11.2008 г., 23:06

Ледените кули

800 0 4
 

 

Ледените  кули

  (приземяване)

 

 

Мечти  редиш    големи

и се кичиш с искрящи диадеми.

Мечтите май са ледени парчета

и са за елементарните зверчета.

 

Ледените кули

на житейски  вятър  подложи,

нека той да ги обрули

и  ще  блеснат  техните  лъжи!

 

Най-добре  се  ходи  по земята

макар  покрита  със  стъкла,

от  парчета  на суетата

туй  ще  откриеш  ти  сама!

 

Мечтай  за  бъдеще  ти  светло,

за  дом,  съпруг и  старини.

Кули  не си  издигай  непотребни,

падането  от  тях  силничко  боли!

 

Силите  си  щом  узнаеш,

мечтите  впрягай  спрямо  тях.

Тъй и  в тъмно  няма  да  се  маеш,

витаенето в облаци си е  смях!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кули не си издигай непотребни,

    падането от тях силничко боли!"
    Много ми харесаха стиховете ти. 6 от мен.
  • Пещерски - ако се приземим - как ще мечтаем?Аз обичам да мечтая!
    Поздрав!
  • Хей, Петре голям провокатор си!
    Кулите са високи,ледени,хлъзгави...
    Макар витаенето в облаците да е смях,
    аз предпочитам да опитам,нищо че от
    това силничко боли! Та нали за това
    са мечтите!
    Поздравления за стиха! ))))))

  • Много е хубаво Пепи!
    Но кулите може да се залепят, стига да не ги запояваш, защото от топлото ще се стопят и изпарят!
    Поздравче!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...