17 мая 2009 г., 08:00

Ледено

Поэзия

903 0 5

Ледено

                                 Полюшва леденият вятър самотно клонче, с дъх студен.
                                 Земята ледена скована е, на Зимата от ледения ден.

                                 Сама съм. Тъжна съм. Самотна съм. И в ледената тишина
                                 една любов хилядолетна пред тебе онемяла е сега.

                                 Ти идваш в ледената вечер и сядаш леден срещу мен.
                                 A аз стопявам ледовете, щом пусна лятото от плен.

Докосваш в мен заспали чувства и ледената ми душа,
с тревога се събужда в утрото на ледената тъмнина.

                                 И пламват ледени пожари във ледената тишина,
                                 а ние истински изгаряме в огъня на любовта.

                                 Утихва леденият вятър. А Зимата заспива призори.
                                 Но клончето е вече счупено от ледените си сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dimena (Димена)

Да си полегна с теб ? О, не!Страх ме е!Сигурна съм, че няма да устоиш на изкушението да ме хапнеш !

2009-05-19T08:17:50+03:00
Dimena (Димена)

Павел- канибал, ще те изям аз, когато те срещна !Обещавам ти !Престани да ме разсмиваш, де !Я виж сега на местата ли са запетаите , моля !?

2009-05-18T10:29:54+03:00
Dimena (Димена)

Добре Павли, разбрахме се !Аз ще публикувам без запетаи, а Вие ще ми ги поставяте.Съжалявам, но електротехниката е твъъъърде далеч от пунктуацията !Но, това не е причина да спра да пиша, нали ?Хубав ден, уважаема Павли!

2009-05-17T16:26:02+03:00
akonitin (Никодим Сертов)

Добро!

2009-05-17T16:11:45+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Моля, не поставяйте излишни запетаи. За втори път редактирам стиха ви тази сутрин.

2009-05-17T08:36:11+03:00