Ледено
Ледено
Полюшва леденият вятър самотно клонче, с дъх студен.
Земята ледена скована е, на Зимата от ледения ден.
Сама съм. Тъжна съм. Самотна съм. И в ледената тишина
една любов хилядолетна пред тебе онемяла е сега.
Ти идваш в ледената вечер и сядаш леден срещу мен.
A аз стопявам ледовете, щом пусна лятото от плен.
Докосваш в мен заспали чувства и ледената ми душа,
с тревога се събужда в утрото на ледената тъмнина.
И пламват ледени пожари във ледената тишина,
а ние истински изгаряме в огъня на любовта.
Утихва леденият вятър. А Зимата заспива призори.
Но клончето е вече счупено от ледените си сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димена Все права защищены
? О, не!Страх ме е!Сигурна съм, че няма да устоиш на изкушението да ме хапнеш 
!
