Dimena (Димена)
73 75
17 мая 2009 г., 08:00

Ледено 

  Поэзия
583 0 5

                      Ледено

 

                                 Полюшва леденият вятър самотно клонче, с дъх студен.
                                 Земята ледена скована е, на Зимата от ледения ден.

                                 Сама съм. Тъжна съм. Самотна съм. И в ледената тишина
                                 една любов хилядолетна пред тебе онемяла е сега.

                                 Ти идваш в ледената вечер и сядаш леден срещу мен.
                                 A аз стопявам ледовете, щом пусна лятото от плен.

 

                                 Докосваш в мен заспали чувства и ледената ми душа,
                                 с тревога се събужда в утрото на ледената тъмнина.


                                 И пламват ледени пожари във ледената тишина,
                                 а ние истински изгаряме в огъня на любовта.

                                 Утихва леденият вятър. А Зимата заспива призори.
                                 Но клончето е вече счупено от ледените си сълзи.

 

© Димена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да си полегна с теб ? О, не!Страх ме е!Сигурна съм, че няма да устоиш на изкушението да ме хапнеш !
  • Павел- канибал, ще те изям аз, когато те срещна !Обещавам ти !Престани да ме разсмиваш, де !Я виж сега на местата ли са запетаите , моля !?
  • Добре Павли, разбрахме се !Аз ще публикувам без запетаи, а Вие ще ми ги поставяте.Съжалявам, но електротехниката е твъъъърде далеч от пунктуацията !Но, това не е причина да спра да пиша, нали ?Хубав ден, уважаема Павли!
  • Добро!
  • Моля, не поставяйте излишни запетаи. За втори път редактирам стиха ви тази сутрин.
Предложения
: ??:??