Ледено
Ледено
Полюшва леденият вятър самотно клонче, с дъх студен.
Земята ледена скована е, на Зимата от ледения ден.
Сама съм. Тъжна съм. Самотна съм. И в ледената тишина
една любов хилядолетна пред тебе онемяла е сега.
Ти идваш в ледената вечер и сядаш леден срещу мен.
A аз стопявам ледовете, щом пусна лятото от плен.
Докосваш в мен заспали чувства и ледената ми душа,
с тревога се събужда в утрото на ледената тъмнина.
И пламват ледени пожари във ледената тишина,
а ние истински изгаряме в огъня на любовта.
Утихва леденият вятър. А Зимата заспива призори.
Но клончето е вече счупено от ледените си сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димена Всички права запазени
? О, не!Страх ме е!Сигурна съм, че няма да устоиш на изкушението да ме хапнеш 
!
