13 дек. 2013 г., 22:39

Ледено

868 0 2

Студен повей сняг донесе,

навсякъде се разнесе.

Мек пух околността покри

и с белота я обагри.

Виелица се разбеснява,

пейзажа напълно прекроява.

 

Безкрайна зима настъпва,

скреж погледа плътно скрива,

замръзнал полъх челото облизва.

Хладен нож в дробовете се забива,

студенина във тялото се вряза,

лед грозни рани дълбоко изряза.

 

Снежинки красиво танцуват,

в сребристи цветове трептят,

нежно надолу се сипят.

Една върху друга се струпват,

притискат се и се слепват,

снежна покривка образуват.

 

Сняг вали върху сърцето,

ужас изкривява лицето,

мраз трайно заледява косите,

пареща болка изгаря ръцете,

кръвта тече бавно във вените,

тъмнина се спуска над очите.

 

 

декември 2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам че мечтаеш да напиша нещо подобно, но не предвиждам това да стане в следващите стотина години, след това може. Мечтите понякога се сбъдват, съвсем скоро ще се доближим с още една година до следващия век, така да се каже още малко остана.
  • Вече си мислех, че си прописал любовна лирика и затова ми избяга.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....