13.12.2013 г., 22:39

Ледено

873 0 2

Студен повей сняг донесе,

навсякъде се разнесе.

Мек пух околността покри

и с белота я обагри.

Виелица се разбеснява,

пейзажа напълно прекроява.

 

Безкрайна зима настъпва,

скреж погледа плътно скрива,

замръзнал полъх челото облизва.

Хладен нож в дробовете се забива,

студенина във тялото се вряза,

лед грозни рани дълбоко изряза.

 

Снежинки красиво танцуват,

в сребристи цветове трептят,

нежно надолу се сипят.

Една върху друга се струпват,

притискат се и се слепват,

снежна покривка образуват.

 

Сняг вали върху сърцето,

ужас изкривява лицето,

мраз трайно заледява косите,

пареща болка изгаря ръцете,

кръвта тече бавно във вените,

тъмнина се спуска над очите.

 

 

декември 2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам че мечтаеш да напиша нещо подобно, но не предвиждам това да стане в следващите стотина години, след това може. Мечтите понякога се сбъдват, съвсем скоро ще се доближим с още една година до следващия век, така да се каже още малко остана.
  • Вече си мислех, че си прописал любовна лирика и затова ми избяга.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...