Студен повей сняг донесе,
навсякъде се разнесе.
Мек пух околността покри
и с белота я обагри.
Виелица се разбеснява,
пейзажа напълно прекроява.
Безкрайна зима настъпва,
скреж погледа плътно скрива,
замръзнал полъх челото облизва.
Хладен нож в дробовете се забива,
студенина във тялото се вряза,
лед грозни рани дълбоко изряза.
Снежинки красиво танцуват,
в сребристи цветове трептят,
нежно надолу се сипят.
Една върху друга се струпват,
притискат се и се слепват,
снежна покривка образуват.
Сняг вали върху сърцето,
ужас изкривява лицето,
мраз трайно заледява косите,
пареща болка изгаря ръцете,
кръвта тече бавно във вените,
тъмнина се спуска над очите.
декември 2013
© Виталий Георгиев Всички права запазени