13.12.2013 г., 22:39 ч.

Ледено 

  Поезия » Друга
611 0 2

Студен повей сняг донесе,

навсякъде се разнесе.

Мек пух околността покри

и с белота я обагри.

Виелица се разбеснява,

пейзажа напълно прекроява.

 

Безкрайна зима настъпва,

скреж погледа плътно скрива,

замръзнал полъх челото облизва.

Хладен нож в дробовете се забива,

студенина във тялото се вряза,

лед грозни рани дълбоко изряза.

 

Снежинки красиво танцуват,

в сребристи цветове трептят,

нежно надолу се сипят.

Една върху друга се струпват,

притискат се и се слепват,

снежна покривка образуват.

 

Сняг вали върху сърцето,

ужас изкривява лицето,

мраз трайно заледява косите,

пареща болка изгаря ръцете,

кръвта тече бавно във вените,

тъмнина се спуска над очите.

 

 

декември 2013

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам че мечтаеш да напиша нещо подобно, но не предвиждам това да стане в следващите стотина години, след това може. Мечтите понякога се сбъдват, съвсем скоро ще се доближим с още една година до следващия век, така да се каже още малко остана.
  • Вече си мислех, че си прописал любовна лирика и затова ми избяга.
Предложения
: ??:??