27 мая 2007 г., 12:05

Ледено момиче

1.7K 0 11
Говорят, че съм ледено момиче,че цялата скована съм от лед,че никой никога не ще се стоплив прегръдката на моите ръце!

Говорят, че където и да стъпна,след мен остават ледени следи.Дори и слънцето, когато грее вънка,не може да ме разтопи!

Говорят, че във погледа ми имакъсчета от стъклен, леден прах.С очите си, дори да съм незрима,виждам само тебе аз!

Кажи им, моля те, кажи имколко ледена съм аз.Щом пропука се леда по мене,сърцето ми е пламнал храст!

Кажи им, че когато плача,как парят моите сълзии колко топла бе душата,а ти превърная на буца лед!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани,та ти си като ЛАВА ,мила-нищо ,че не ти личи,АЗ СЪМ СИГУРНА ,ЧЕ Е ТАКА!Да, явно само за лирическата се отнася това определение-ледено момиче!Горещи прегръдки за една топла ДУША-ТВОЯТА!
  • Предполагам,че не си ледена,а изглеждаш такава,защото си много силна,(което е хубаво).Харесва ми всичко,което съм прочела досега от теб.
  • Ледена си! Като вулкан на Хималаите!
  • Благодаря на останалите!
    Поздраи!
  • "Кажи им, че когато плача,
    как парят моите сълзи" - Поздрави!!!
    Стихът ти е много хубав

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...