Говорят, че съм ледено момиче,че цялата скована съм от лед,че никой никога не ще се стоплив прегръдката на моите ръце! Говорят, че където и да стъпна,след мен остават ледени следи.Дори и слънцето, когато грее вънка,не може да ме разтопи! Говорят, че във погледа ми имакъсчета от стъклен, леден прах.С очите си, дори да съм незрима,виждам само тебе аз! Кажи им, моля те, кажи имколко ледена съм аз.Щом пропука се леда по мене,сърцето ми е пламнал храст! Кажи им, че когато плача,как парят моите сълзии колко топла бе душата,а ти превърная на буца лед! |
© Анета Всички права запазени