Старица немощно ръка протяга
към всеки доближил я минувач,
а болка страшна тялото и стяга
със злобата на яростен палач.
Но някога красавица била е,
живяла е в охолство и разкош,
не вярвала,че може да познае
на бедността ръждясалия нож.
Въздишали безброй мъже по нея,
в краката и поднасяли цветя,
а тя величествено,като фея,
с нехайство им протягала ръка.
Ледът в сърцето никой не разчупил
и не пленил студената душа,
но нравът и безчувствен я погубил
и завещал навеки самота.
© Наташа Басарова Все права защищены