16 ago 2008, 16:03

Ледено сърце

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
 

Старица немощно ръка протяга

към всеки доближил я минувач,

а болка страшна тялото и стяга

със злобата на яростен палач.

 

Но някога красавица била е,

живяла е в охолство и разкош,

не вярвала,че може да познае

на бедността ръждясалия нож.

 

Въздишали безброй мъже по нея,

в краката и поднасяли цветя,

а тя величествено,като фея,

с нехайство им протягала ръка.

 

Ледът в сърцето никой не разчупил

и не пленил студената душа,

но нравът и безчувствен я погубил

и завещал навеки самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...