16 ago 2008, 16:03

Ледено сърце

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
 

Старица немощно ръка протяга

към всеки доближил я минувач,

а болка страшна тялото и стяга

със злобата на яростен палач.

 

Но някога красавица била е,

живяла е в охолство и разкош,

не вярвала,че може да познае

на бедността ръждясалия нож.

 

Въздишали безброй мъже по нея,

в краката и поднасяли цветя,

а тя величествено,като фея,

с нехайство им протягала ръка.

 

Ледът в сърцето никой не разчупил

и не пленил студената душа,

но нравът и безчувствен я погубил

и завещал навеки самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...