16.08.2008 г., 16:03

Ледено сърце

1.1K 0 17
 

Старица немощно ръка протяга

към всеки доближил я минувач,

а болка страшна тялото и стяга

със злобата на яростен палач.

 

Но някога красавица била е,

живяла е в охолство и разкош,

не вярвала,че може да познае

на бедността ръждясалия нож.

 

Въздишали безброй мъже по нея,

в краката и поднасяли цветя,

а тя величествено,като фея,

с нехайство им протягала ръка.

 

Ледът в сърцето никой не разчупил

и не пленил студената душа,

но нравът и безчувствен я погубил

и завещал навеки самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...