Aug 16, 2008, 4:03 PM

Ледено сърце

  Poetry » Other
1.1K 0 17
 

Старица немощно ръка протяга

към всеки доближил я минувач,

а болка страшна тялото и стяга

със злобата на яростен палач.

 

Но някога красавица била е,

живяла е в охолство и разкош,

не вярвала,че може да познае

на бедността ръждясалия нож.

 

Въздишали безброй мъже по нея,

в краката и поднасяли цветя,

а тя величествено,като фея,

с нехайство им протягала ръка.

 

Ледът в сърцето никой не разчупил

и не пленил студената душа,

но нравът и безчувствен я погубил

и завещал навеки самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...