Легенда за Калиакра
В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля.
Подпалили честта на всеки дом.
Не давали за милост да ги молят -
отнели всичко - вяра и подслон.
И като дар за мрачните им воини
отмкънали девици - светлинки -
красавици - най-чисти и покорни,
четирдесет разцъфнали души.
Затворили ги горе над морето,
където гордо виел се носът.
Затворът им докосвал се с небето
и със звездите сливал се страхът.
Заключили ги сълзи си да крият
до изгрева на първи слънчев лъч,
и воините със тях да се опият
и да отнемат девствена им кръв.
Ала девойките - уплашени, но силни,
не можели срама да понесат.
Не искали честта им да отнемат
и българското в тях да покорят.
И заедно оплели тежка плитка.
Овързали коси си в злътен лъч.
Сърцата им повели страшна битка -
поставили честта си пред страха.
Ръце в ръце с оплетени коси
четирдесет девойки полетели
по страшните назъбени скали
към морската божествена постеля.
Морето ги приело за утеха.
Животите им вплело във вълни.
И всяка нощ по лунната пътека
до днес се носят техните коси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Георгиева Все права защищены
