22.07.2017 г., 21:07 ч.

Легенда за Калиакра 

  Поезия
465 1 2

В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.

 

И грабели, убивали на воля.
Подпалили честта на всеки дом.
Не давали за милост да ги молят -
отнели всичко - вяра и подслон.

 

И като дар за мрачните им воини
отмкънали девици - светлинки -
красавици - най-чисти и покорни,
четирдесет разцъфнали души.

 

Затворили ги горе над морето,
където гордо виел се носът.
Затворът им докосвал се с небето
и със звездите сливал се страхът.

 

Заключили ги сълзи си да крият
до изгрева на първи слънчев лъч,
и воините със тях да се опият
и да отнемат девствена им кръв.

 

Ала девойките - уплашени, но силни,
не можели срама да понесат.
Не искали честта им да отнемат
и българското в тях да покорят.

 

И заедно оплели тежка плитка.
Овързали коси си в злътен лъч.
Сърцата им повели страшна битка -
поставили честта си пред страха.

 

Ръце в ръце с оплетени коси
четирдесет девойки полетели
по страшните назъбени скали
към морската божествена постеля.

 

Морето ги приело за утеха.
Животите им вплело във вълни.
И всяка нощ по лунната пътека
до днес се носят техните коси.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Към произведението има и поредица от снимки от местността Калиакра, обособени в своеобразен фотопис. При желание от страна на читателите, и ако не е в противоречие с политиката на сайта, ще публикувам връзка и към тях. По този начин усещанията за митичност и вечност на местността се засилват многократно.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??