30 дек. 2009 г., 23:03

Легенда за Орфей

3.7K 0 11

 

(по известна легенда)

Някога в далечни времена,

в красивата Родопа планина

живеел чуден млад певец

и от Бога надарен свирец.

 

Той носел името Орфей -

с арфата си  щом запей,

заслушвали се дървеса, цветя,

животни, слънце и гора.

 

Вълшебна музиката му била,

лекувала дори от болест зла,

който чуел я във светъл ден,

се чувствал млад и възроден.

 

Веднъж Орфей бил на поляна

със стадото си отзарана -

иззад висока стара канарá

триглава изпълзяла змия.

 

Засъскала с езици двойни,

изплашили се птици пойни,

всеки там се изпокрил,

че животът му бил скъп и мил.

 

Арфата си певецът прегърнал,

към опасния звяр се обърнал,

без умора свирил три нощи и дни,

змията триглава успял да приспи.

 

И своя живот Орфей спасил,

избягал бързо и се скрил,

а звярът страшен тъй заспал,

че никой повече не го видял.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...