Легенда за скала "Момата"
/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият.
Та, в китно село, в малка долина,
/Широка лъка днес се то нарича/,
мома живяла - чиста кат` роса,
Калина - чедо пъргаво, обично.
С две плитки черни дълги до земи,
с лице по-бяло и от снежни преспи
и с огнени очи като звезди
омайвала момата всеки срещнат.
Пред изгрев слънчев будела се тя
и стадото подкарвала на паша.
Запеела ли, птици и река
замлъквали, та нея да послушат.
Но в ден един се случила беда,
пастирката се в къщи не прибрала.
Що случило се там... ще ви река,
девойката еничари съзряла.
По сипея заспускали се те,
били дести́на със чалми червени,
и с крясъци зловещи : „Спри! “,
разбрала... че ще бъде заловена.
Заблеяло и́ стадото в несвяст,
реката забясняла напористо,
засвирил вятър в клоните на бряст,
сганта да спрат от помисли нечисти.
А тя със чест изправила снага,
разпуснала косите си на воля,
очите взряла горе в небеса
и облачето кротичко помолила.
„Стори ме камък! В стълб ме извиси!
В скала, чиято твърд е нечовешка,
но с дух, прескочил векове дори,
прославящ българщината гореща!“
Някъде... в Родопа планина,
скала висока ръст си извисява,
с` снага на стройна, хубава мома
в ръцете с хурка, тя наподобява.
27.10.2018
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
